Пространства за рискова игра и придобиване на умения за управление на риска

Снимка: Елен Беате Хансен Сандсетер

Децата са активни изследователи, които търсят и предпочитат рискова игра и игра, където се тестват уменията им да се бият и физическата им сила. Но съвременните учебни среди не винаги отговарят на тези потребности, обяснява професор Елен Беате Хансен Сандсетер от QMUC, Норвегия.

Сред ползите от участието на децата в рискова игра са „житейските уроци“, които те несъзнателно научават, докато се справят с рискове. Рисковата игра, както твърдят няколко изследователи, е начин децата да подобрят уменията си за овладяване на риска. Децата подхождат към света около тях чрез игра; те са водени от любопитство и се нуждаят от вълнение; упражняват се да се справят с реални рискови житейски ситуации чрез рисковата игра и откриват кое е безопасно и кое не. За съжаление, в това отношение съвременните западни общества отделят все повече внимание на безопасността на децата, особено когато става въпрос за игра и среди за игра.

risky play

Снимка: Елен Беате Хансен Сандсетер

Макар че децата съвсем естествено търсят вълнуваща и рискова игра, особеностите на средата за игра също оказват влияние върху начина, по който те играят. Средата за игра приканва децата и ги вдъхновява за определени видове игра. Според Heft (1988) децата възприемат и интерпретират средата въз основа на нейната функция – какво могат да правят там и как могат да използват особеностите на средата, за да създадат игра. По този начин средата предоставя възможност за различни видове игра, в зависимост от нейните собствени характеристики и от характеристиките на лицето, което я интерпретира; едно паднало дърво може да прикани петгодишното дете да се покатери върху него, а тригодишното да пълзи под него или да седне върху него. Една открита поляна може да прикани четиригодишните деца към по-груба игра, а двугодишните – към бързо тичане.

Изследванията показват, че детските площадки, състоящи се от гори и дървета, и използването на съоръжения за детски площадки, изработени от естествени материали, като например дърво и въжета, водят до по-ентусиазирана, активна и предизвикателна игра сред децата. От друга страна, традиционните детски площадки със съоръжения като самолетчета, влакчета, неравности, пясъчници и оборудване за катерене предлагат най-малко предизвикателна игра на децата и най-много неигрови дейности, като например стоене и „мотаене наоколо“ или просто разхождане.

climbing on a tree

Снимка: Елен Беате Хансен Сандсетер

Играта, която включва груба моторика и основни движения (тичане, скачане, хвърляне, катерене, пълзене, търкаляне, люлеене и спускане), доминира повече сред децата в предучилищна възраст, които си играят в природни зони, отколкото сред тези, които играят на традиционни детски площадки. Ландшафтните структури, като например стръмни скали, канари и дървета, приканват децата и ги вдъхновяват за предизвикателно катерене и спускане. Естествените площадки за игра и природните зони са места, където детето може да се изправи срещу най-различни предизвикателства, които изискват физически и двигателни умения, управление на риска и емоционална регулация, и които същевременно носят вълнение. Играенето и придвижването в естествена среда осигуряват голямо разнообразие от малки и големи рискове, с които детето трябва да се научи да се справя по пътя, както и подходящи предизвикателства за всеки, независимо от възраст, големина, ниво на уменията или интереси.

Когато разработваме пространства за игра и обучение, не трябва да забравяме нуждата на децата от увлекателни и вълнуващи преживявания. Неравните повърхности, вълнуващите възможности за катерене, стръмните склонове за спускане, предизвикателните и гъвкави подвижни части и играчки и природните елементи трябва да бъдат част от средата за игра на децата. Това ще насърчи страхотни преживявания и вълнения при децата, а също така ще ги научи как да се справят с рискови ситуации и да управляват риска.


Ellen Beate Hansen Sandseter

Елен Беате Хансен Сандсетер е професор в университетския колеж Queen Maud (QMUC) в Трондхайм, Норвегия. Нейната изследователска дейност е насочена към благополучието на децата, физическата игра, играта на открито и рисковата игра. В момента Елен е ръководител на проекта EnCompetence, фокусиран върху това как физическата среда допринася за играта, ученето и психосоциалното и физическото здраве на малките деца.