Как да имаме цялостен ефективен училищен подход към дигиталните инструменти в областта на образованието?

Снимка: Wavebreakmedia/Images @ Shutterstock.com

Дали широко разпространеното присъствие на джаджи в клас отвлича вниманието на учениците? Училищата рискуват ли да се превърнат в технологични изложения?

Тези и много други въпроси се повдигат ежедневно с аргументи за и против промените, които виждаме всеки ден, базирани на изследвания, мнения и по-конкретно на личния опит на всеки от времето, когато е бил в училище. Бил съм свидетел и съм участвал в много дискусии относно използването на дигитални инструменти в училищата.

Отговорът на въпроса от заглавието може да изглежда парадоксален: за да оцелеят, училищата трябва да останат отворени към света и да използват нови инструменти и методи. Не можем да продължаваме да държим училищата изолирани: нашите ученици ежедневно водят променящия се свят със себе си в клас и всичко опира до стратегията на учителя. За да бъде успешен, всеки иновативен проект трябва да включва три ключови стъпки: планиране, експериментиране и разпространение. Да се планира внедряването на дигитални инструменти е предизвикателство с много променливи и следователно е важно да се експериментира, да се правят грешки: да се учим!

Различни учители, различни гледни точки

Планирането изисква информираност за наличните човешките ресурси, преди да се пристъпи към реализирането на който и да е проект. Според мен учителите попадат в три категории на дигитално развитие в зависимост от начина, по който реагират на нови предизвикателства:

A - Това би могло да бъде полезно, ще го изпробвам!
Б - Ще го проуча, но в момента не е важно!
В - Нямам време да го проуча, а и в рамките на година нещата ще са се променили!

Ето защо широкомащабната реализация трябва да се предхожда от период на експериментиране, в който учителите от тип А да могат да валидират процеса. По този начин с по-малката, по-мотивирана група е възможно да се продължи напред и да се експериментира без страх от провал, като се събере ценна информация за разпространяването на проекта. Важно е да се помисли над докладваните от учениците подобрения в различни образователни аспекти.

Следващата стъпка, разпространение, ще обхване учителите от тип Б, подкрепени от ранните експериментатори. Тази група „пионери“ може да мотивира другите по-лесно, като им дава примери и им помага.

Учителите от тип В, които са по-скептично настроени могат да се присъединят или да не се присъединят към задвижения процес, тъй като самите ученици, които вече участват в проекта ще помогнат за неговото осъществяване заедно с другите учители.

Как?

Ето моята гледна точка за това как да внедрим дигиталните инструменти в училище по смислен начин:

  • Избор на методика – преди всичко е важно учителите да почувстват нуждата: те трябва да разберат, че методиките, които използват вече не са достатъчни и че по-активните и насочени към учениците методики (като обърнатата класна стая, проектно-базирано обучение и т.н.) са подходящо решение.
  • Избор на съдържание – голяма част от съдържанието, което се предлага на пазара е скъпо или безплатно, но с лошо качество. Ето защо учителите трябва да разработят собствени програми, да ги адаптират към съответния контекст и да създадат мултимедийни презентации, които отговарят на конкретните нужди на техните ученици. В началото учителят не трябва да сменя много инструменти, а по-скоро да добавя нови с течение на времето.
  • Избор на устройства – най-доброто устройство е това, което може да се използва за всякакви академични задачи. т.е с клавиатура, тъчскрийн с размер минимум 10 инча и евентуално дигитална писалка. Тези приспособления обхващат повечето дейности.
  • Ефект на доминото – съдейки по моя опит, най-добрият начин да се постигне иновация в училищата е чрез „препредаване“. Учител, който е пробвал, не е успял и се е поучил е най-добрият пример за всички останали. Истинският пример винаги работи по-добре!

Луис Фернандес е училищен директор със страст към образованието и технологиите. Като учител (1991) и директор от 1997 г. Луис е имал възможността да ръководи няколко проекта, интегриращи иновациите и ИКТ, насочени към учениците и учителите, в училищата. Те са били наградени на местно и на международно ниво, а Freixo School Cluster е бил официално отличен като иновативно училище (2012-2016) от Microsoft. Луис е квалифициран учител и има две магистърски степени - една по Разработване на учебни програми и една по Училищна администрация. Той е сертифициран обучител на учители и редовен говорител по конференции и работни семинари. Освен това той е член на редица консултативни съвети и работни групи, насочени към използването на технологии в образованието.