Понякога учениците преминават през трудни периоди в своя социален и/или семеен живот или имат отрицателни преживявания в училище, които ги „отклоняват от правия път“. От съществено значение е ранното откриване на затруднения в ученето, тежко социално-емоционално състояние или незаинтересованост — още преди те да започнат да се проявяват чрез отсъствие от училище или неподходящо поведение. Училищата трябва да установят система за ранно предупреждение и наблюдение в сътрудничество със семейството. Ефективното идентифициране и наблюдение не следва да се разглеждат като бюрократичен и дисциплинарен процес, при който само се документира и реагира на случаи на отсъствие или лошо поведение, а като система за подкрепа (предупреждение). Учениците трябва да разбират, че са значими и обгрижвани.
Макар наблюдението върху посещаемостта и успеваемостта в образованието да продължава да бъде от съществено значение, същевременно е необходима по-широка перспектива по отношение на учащия се и конкретните обстоятелства в живота му/ѝ. Ранното откриване трябва да се основава на цялостен поглед върху индивида, който включва също така социални, семейни и емоционални фактори. Трябва да се обърне внимание и на въздействието на критичните събития в живота (включително травмиращи събития) върху личностното развитие на младия човек.
„Наблюдение“ означава текущо следене на широк кръг от аспекти, включително социално и емоционално благосъстояние на учениците, усещане за принадлежност към училището, учебни процеси, ниво на успеваемост, посещаване на училище, поведение и всяка друга полезна информация. Тези когнитивни и емоционални процеси, въпреки че е по-трудно са се проследяват, могат много по-своевременно да разкрият признаци за намаляване на заинтересоваността към училищния живот преди да се проявят под формата на отсъствие от училище и лошо поведение. Не е задължително всичко това официално да се записва, но то би било от полза при откриването на промени, които насочват към фактори, които е вероятно да възпрепятстват развитието и училищната успеваемост на учащия се. По-слабо видимите признаци за тежко социално-емоционално състояние се установяват най-добре от учителите и помощния персонал, когато са изградили отношения на доверие и грижа с отделни ученици и тясно сътрудничество със семейството на учащия се.
Могат да се използват различни методи и практики, но е важно идентифицирането на учениците в риск да бъде последвано от бърза и целенасочена интервенция. Трите равнища на интервенция са:
- Универсална подкрепа — за всички ученици
- Целенасочена подкрепа — за групи от ученици, при които има умерени нива на риск или потребност
- Индивидуална подкрепа — интензивна интервенция при хронични или изключително високи нива на риск или потребност
Идентифицирането на сигнали за влошено положение следва да предизвика незабавна реакция чрез цялостна и ориентирана към общността рамка за подкрепа, за да се помогне на учениците да преодолеят трудностите и да продължат образователния си път. Специфичните интервенции следва да се придружават от внимателно наблюдение и оценки. Тези оценки следва да включват „твърди“ индикатори, като например данни за отсъствие от училище, както и „меки“ индикатори, например проучвания на благосъстоянието на учениците и чувството за принадлежност към училището.
Научете повече:
European Commission, Early warning systems in Europe: practice, methods and lessons. Thematic Working Group on Early School Leaving, Brussels, 2013.
European Commission/EACEA/Eurydice/Cedefop, Tackling Early Leaving from Education and Training in Europe: Strategies, Policies and Measures, Publications Office of the European Union, Luxembourg, 2014.
Juhasz, J., Final report on Crocoos – Cross-sectoral cooperation focused solutions for the prevention of early school leaving project background research, Section II, Tempus Public Foundation, Budapest, 2015, pp. 3- 8.
Nouwen, W., Clycq, N., Braspenningx, M., and Timmerman, C., Cross-case Analyses of School-based Prevention and Intervention Measures, Project Paper 6, RESl.eu Project, Centre for Migration and Intercultural Studies, University of Antwerp, 2016.
Допълнителна информация:
Baker, D. and Jansen, J., ‘Using groups to reduce elementary school absenteeism’, Social Work in Education, Vol. 22, 2000, pp. 46-53.
Gresham, F.M., Hunter, K.K., Corwin, E.P. and Fischer, A.J., ‘Screening, Assessment, Treatment, and Outcome Evaluation of Behavioral Difficulties in an RTI Model’, Exceptionality: A Special Education Journal, Vol. 21, No. 1, 2013, pp. 19-33.
Lehr, C. A., Sinclair, M. F., and Christenson, S. L., ‘Addressing student engagement and truancy prevention during the elementary years: A replication study of the Check & Connect model’, Journal of Education for Students Placed At Risk, Vol. 9, No. 3, 2004, pp. 279–301.
Licht, B. G., Gard, T., and Guardino, C., ‘Modifying school attendance of special education high school students’, Journal of Educational Research, Vol. 84, 1991, pp. 368-373.
McCluskey, C. P., Bynum, T. S., and Patchin, J. W., ‘Reducing chronic absenteeism: An assessment of an early truancy initiative’, Crime & Delinquency, Vol. 50, No. 2, 2004, pp. 214–234.
Reinke, W. M., Splett, J. D., Robeson, E. N., Offutt, C. A., ‘Combining school and family interventions for the prevention and early intervention of disruptive behavior problems in children: a public health perspective’, Psychology in the Schools, Vol. 46, No. 1, 2009, pp. 33-43.
Sutphen, R.D., Ford, J.P., and Flaherty, C., ‘Truancy interventions:A review of the research literature’, Research on Social Work Practice, Vol. 20, 2010, pp. 161-171.
