Търсене във всички ресурси

The CroCooS - Prevent dropout! project was developed in the framework of the EC proposal "Implementation of the European strategic objectives in education and training" under the Lifelong Learning Programme to support innovative policy solutions to reduce and prevent early leaving from education and training (ELET). The main aim of the CroCooS project, which was implement between 2014 and 17, was to contribute to the development of an institutional early warning system (EWS) for preventing early leaving from education and training. It also tested its applicability with national pilots focusing on contextual factors affecting the evaluation.
Regional needs addressed included: sensitizing the staff of each school on the need to address the problem of dropout; actively involving teachers in monitoring students and working with them; developing better relationships between students and teachers; strengthening pupils' sense of belonging to the class and the school; developing relationships of trust by being supportive and ensuring a safe school climate.

Програмата „Семейно образование“ е една от успешните образователни дейности (УОД), посочени в научноизследователския проект INCLUD-ED. Стратегии за приобщаване и социално сближаване в Европа с помощта на образованието (Европейска комисия, 6-та рамкова програма, 2006—2011 г.).

Целта на проекта MiCREATE е да насърчи приобщаването на различни групи деца мигранти чрез възприемане на ориентиран към детето подход по отношение на интеграцията на децата мигранти на образователно и политическо равнище. Изхождайки от необходимостта да се преразгледат съществуващите политики за интеграция, целта на този изследователски проект е цялостно проучване на съвременните процеси на интеграция на децата мигранти, за да се повиши тяхното представителство, участие и благосъстояние.

The toolkit developed as part of the valorisation of the findings by the Reducing Early School Leaving in Europe (RESL.eu) research project aims to support practitioners working with youth in identifying and monitoring students and schools in need of greater care and support. It is primarily focused on the situation of those young people who are at risk of school disengagement and early school leaving. The toolkit is primarily dedicated to school staff: principals, teachers, educators, pedagogical counsellors, class tutors and school psychologists. However, it might be also helpful for other educational specialists working in education policies and in alternative learning pathways.

The ‘Complex Instruction Programme’ (CIP) provides equal chances for children from different social backgrounds. The method seeks to change children roles and responsibilities in active learning. CIP is based on four principles: (1) education involves a varied level of non-routine, open-end tasks to mobilise students of different abilities; (2) responsibility is shared, learners are responsible for their personal work while the group is responsible for individual achievements; (3) work is evaluated against set norms and roles; (4) hierarchy within the group - the status of the students is mobile. In addition, the school uses other innovative practices, such as a reading programme for the elementary grades where students regularly read aloud to each other in pairs, and then exchange their thoughts, and the ‘learning between generations’ programme where children draw their family trees and label each member with a special skill they have.

Since the mid-1990s, the Open Door school is strongly devoted to the Step by Step programme (SbS), which became the main driver to implement innovative approaches in the school. The SbS programme involves student-centred and game-based learning, with constant feedback. The school also organises two whole-school project months per year that end with a presentation day, often open to the wider public and parents. Classrooms are arranged according to different aspects of learning. As part of the innovation, the school applies “morning circles” which are involved around a certain theme. Each child learns to speak in a way that is to the point, and gets the chance to express what he or she thinks and feels. It’s also a useful approach to compensate the stress that students might have brought from home.

Диалогичните литературни сбирки са една от успешните образователни дейности , установени в рамките на изследователския проект INCLUD-ED. Те се използват за подобряване на образованието на децата и младежите в различни видове контекст по целия свят. Диалогичните литературни сбирки представляват диалогично четене, което се основава на два принципа: четене на класическо литературно произведение (като например „Ромео и Жулиета“, „Одисея“, „Дон Кихот“) и споделяне на мнения за смисъла, интерпретации и разсъждения с помощта на методологията за диалогично учене. Сбирките могат да включват деца и членове на техните семейства. Този пример дава възможност да се разберат диалогичните литературни сбирки и резултатите от тяхното практикуване.

Занималните (Tanoda) са създадени в Унгария през 90-те години на XX в. с помощта на средства от ЕС, като тяхната цел е да се предостави подкрепа на ученици в неравностойно положение и ученици от ромски произход. Занималните предлагат широк набор от услуги в подкрепа на младежите, като централно място заема ученето. Те предоставят помощ при обучението, богати допълнителни програми към учебната програма и допълнителна подкрепа в други области, ако такава е необходима. В занималните учениците получават помощ за домашните работи, за работата в клас и за развитието на своите умения за учене и чувство за приобщеност.

Нарастващата мобилност и променящите се миграционни модели оказват огромно влияние върху образователните системи в целия свят. Необходимостта персоналът на училищата на всички нива да се обучи да работи ефективно с деца, за които езикът на приемащата държава е нов, в последно време е очевидна. От подкрепа обаче се нуждаят не само децата, които са новодошли в приемащата държава, но и двуезичните учащи се. Израстването и животът в семейство, в което се говорят два или повече езици, променя езиковите способности и начина, по който човек се учи. Поради това двуезичните ученици имат специфични потребности, и по-специално за тях са необходими специални ресурси за учене. Тези ресурси изграждат основата на тяхното развитие и обучение.