Условия за прехвърляне

В настоящия инструментариум се съдържат примери за ефективни подходи, обхващащи цялото училище с цел превенция на преждевременното напускане на училище. Възпитателите, разработващи подходи, обхващащи цялото училище, ще изготвят съгласувана стратегия за обхващане на всяка от петте области в рамките на инструментариума. Тези примери за „това, което работи“ са предназначени по-скоро за вдъхновение, отколкото за модели за възпроизвеждане. Директорите на училищата, учителите и другите заинтересовани страни ще анализират своя собствен контекст и обстоятелства, както и нуждите на своите ученици, когато приемат и адаптират програмите и практиките.   

Следните общи насоки за стратегическо планиране и изпълнение се отнасят за всички видове обстоятелства:

  1. Ангажиране на широк кръг от заинтересовани страни (целия училищен персонал, ученици, родители и широката общественост).[i]
  2. Насърчаване на правата на всички в училището по отношение на равнопоставеността, достойнството, уважението, недискриминацията и участието. Правата на децата на изразяване на мнение и на участие следва да бъдат подкрепени. Тези аспекти са жизненоважни за сближаващите и приобщаващите училищни общности.[ii],[iii],[iv]
  3. Идентифициране на областите, в които съществуват потребности на равнище училище и класна стая, както и общностни услуги за подпомагане на семейно равнище. Важно е наличието на добри диагностични инструменти и форуми за получаване на обратна информация от заинтересованите страни.[v],[vi]
  4. Определяне на желаните резултати и пречките пред тях, както и средствата за постигането им. Вземане под внимание на поуките, извлечени от казусите за „това, което работи“. Алтернативните модели може да се сравняват и комбинират или да се използват отделни техни елементи.[viii],[ix]
  5. Осигуряване на достатъчно ресурси (човешки и финансови).
  6. Работа в сътрудничество. Това е важно за директорите на училищата, учителите и другите специалисти, както и за учащите се. Сътрудничеството във и между училищата е важно за изграждането на „колективната интелигентност“ на училищната общност.[x]
  7. Поставяне на предизвикателни очаквания пред учениците и подкрепа за успеваемостта. Засилване на образователните амбиции на учениците; повишаване и засилване на тяхната информираност и капацитет за учене през целия живот. Учителите следва да виждат ученето през очите на своите ученици. Учениците следва да развиват собственото си разбиране за най-добрия за тях начин на учене. Особено важно е признаването на разнообразните потребности на учениците, както и учебните, културните и социално-емоционалните аспекти.[xi],[xii]
  8. Подкрепа за изграждането на капацитет (професионално развитие, възможности за учене в течение на времето). Учителите следва да се считат за учащи се през целия живот.[xiii],[xiv],[xv]
  9. Разработване на насоки, инструменти и примери за подкрепа на изпълнението на интервенциите[xvi]
  10. Наблюдение и оценка на въздействието на интервенциите като цяло, както и въздействието им върху превенцията на преждевременното напускане на училище, и осъществяване на необходимите подобрения.[xvii],[xviii],[xix],[xx]
  11. Предвиждане на време за промяна[xxi]

[i] Rose, R., Learning from comparative public policy: a practical guide, Routledge, London and New York, 2005.

[ii] http://www.unicef.org.uk/UNICEFs-Work/UN-Convention/

[iii] http://www.unicef.org.uk/rights-respecting-schools/about-the-award/child-rights-in-schools/

[iv] Downes, P., ‘Develop a Framework and Agenda for Students’ Voices in the School System across Europe: From Diametric to Concentric Relational Spaces for Early School Leaving Prevention’, European Journal of Education, Vol. 48, No. 3, 2013, pp. 346-362.

[v] Rose, R., 2005.

[vi] http://www.unicef.org.uk/UNICEF’s-Work/UN-Convention/

[vii] Rose, R., 2005.

[viii] Ibid.

[ix] Fielding, M., et al., Factors Influencing the Transfer of Good Practice, University of Sussex and Demos, UK, 2005.

[x] Seashore Louis, K. et al., Investigating the Links to Improved Student Learning: Final Report of Research Findings, University of Minnesota, St. Paul, 2010.

[xi] Hattie, J.A., Visible Learning: A Synthesis of Over 800 Meta-Analyses Relating to Achievement, Routledge, London and New York, 2008 (вж. също http://visible-learning.org/, ресурсите са налични на китайски, нидерландски, английски, френски и немски език).

[xii] Wiliam, D. (2009). Обобщение на изследователската литература и значение за създаването на нова теория за формиращото оценяване. In H. L. Andrade & G. J. Cizek (Eds.), Handbook of formative assessment. New York, NY: Taylor & Francis (вж. уебсайта на Dylan Wiliamfor за допълнителни ресурси относно формиращото оценяване).

[xiii] Hattie, J.A., 2008.

[xiv] Timperley, H., & Parr, J. (Eds.), Weaving Evidence, Inquiry and Standards to Build Better Schools, NZCER Press, Wellington, 2010.

[xv] Kaser, L., & Halbert, J., Leadership Mindsets: Innovation and Learning in the Transformation of Schools, Routledge, New York, 2009.

[xvi] Cobb, P., & Jackson, K., ’’Towards an Empirically Grounded Theory of Action for Improving the Quality of Mathematics Teaching at Scale’, Mathematics teacher education and development,  Vol.13, No. 1, 2011, pp. 6-33.

[xvii] Stufflebeam, D. L. and C. L. S. Coryn, Evaluation Theory, Models, and Applications, Jossey-Bass, San Francisco, 2014.

[xviii] Bryk, A. S., Gomez, L. M., Grunow, A., & LeMahieu, P. G., Learning to Improve: How America’s Schools Can Get Better at Getting Better, Harvard Education Press, Cambridge, MA, 2015.

[xix] Guskey, T. R., & Yoon, K. S., ’What Works in Professional Development?’, Phi Delta Kappan, Vol. 90, No. 7,  2009, pp. 495-500.

[xx] European Commission, EACEA, Eurydice, Assuring Quality in Education: Policies and approaches to school evaluation in Europe, Publications Office of the European Union, Luxembourg, 2015.

[xxi] Borman, G. D., Hewes, G. M., Overman, L. T., & Brown, S., ’Comprehensive School Rreform and Achievement: A meta-analysis’, Review of Educational Research, Vol. 73, No. 2, 2003, pp.125–230.