Родителите и семействата имат най-пряко и трайно въздействие върху ученето и развитието на децата. Като първите възпитатели на децата си, те имат решаваща роля за техния образователен път. Една стимулираща домашна среда, която насърчава ученето и родителската ангажираност в извънучилищни дейности, е от решаващо значение за когнитивното, социалното и емоционално развитие на детето. Играта с децата или четенето на книжки още от ранна възраст, помощ за домашните или обсъждането на училищния живот у дома, участието в родителски срещи и други училищни дейности имат положителни и трайни последици за мотивацията на детето за учене, неговото внимание, поведение и успеваемост в училище. Очакванията на родителите по отношение на образованието на децата им също има важна роля за оформянето на училищния живот на децата им. Ето защо изграждането на партньорства между семейството и училището и ангажирането на родителите като партньори в ученето от ранните години е от съществено значение за подобряване на развитието на децата и младежите.
Shutterstock.com
Въпреки това връзката между училища, родители и семейства може да поражда предизвикателства. Много родители в неравностойно положение, които същевременно имат високи очаквания и искат най-доброто за образованието на децата си, не са в състояние да участват, тъй като се чувстват незапознати с настоящата училищна система и отдалечени от културата в училище и „езика“, който се използва в нея. Възможно е някои от тях да се чувстват демотивирани от собствения си неуспех в училище или да считат, че не са в състояние да подкрепят децата си. Родителите от мигрантски произход е възможно да чувстват, че не разполагат с нужните езикови умения, за да общуват с училищата, да помагат на децата си и да следят техния напредък; възможно е и да са обезкуражени заради усещането за отдалечаване между собствените им ценности и култура и тези на приелата ги страна, които са представени и от училището. Грижата за децата само от един родител или от родител, който работи дълги работни дни, или има работа, която не дава възможност за гъвкаво работно време, може също така да попречат на участието на родителите.
От друга страна е възможно учителите да възприемат родителите като пасивни, недостатъчно ангажирани или натрапчиво намесващи се, или пък да не разполагат с време и опит за комуникацията, свързването или ангажирането с родители, произхождащи от различни среди. Възможно е те да се страхуват, че ангажиране на участието на родителите ще отнеме от времето им и ще бъде в ущърб на преподавателските им задължения. В някои случаи общуването с родителите и ангажирането им не са достатъчно разпознати като една от ключовите роли на учителите и училищата за насърчаване на успеха в образованието. Освен това причините за дистанцирането или пасивността на някои родители не са добре разбрани от учителите, а ролите на родителите в училищата не са ясни.
Ефективните партньорства между семейството и училището трябва да се основават на взаимно уважение и признание на ценностите, активите и знанията на всяка от страните. Родителите и семействата от всички среди и образователни равнища трябва да се чувстват добре приети в училище и да се възприемат като ресурси. Те трябва да бъдат признати и адекватно подкрепени като основни помощници в училищния живот на децата си, като се започне от най-ранна възраст.
Изследванията показват, че мултидисциплинарният подход с участието на родители, деца, учители и специалисти е от ключово значение за решаването на поведенчески проблеми на децата в училище.
Научете повече:
Claveria, J. V., and Alonso, J. G., ‘Why Romà do not like mainstream schools: Voices of a people without territory’, Harvard Educational Review, Vol. 73, No. 4, 2003, pp. 559-590
Downes, P., ‘Towards a Differentiated, Holistic and Systemic Approach to Parental Involvement in Europe for Early School Leaving Prevention’, Report prepared for the URBACT project PREVENT, 2014
Sheridan, S., Hoo Ryoo, J., Garbacz A, Kunz G., Chumney, F., 2013, ‘The efficacy of conjoint behavioral consultation on parents and children in the home setting: Results of a randomized controlled trial’, Journal of School Psychology, Vol. 51, pp. 717-733.